Постинг
13.06.2014 15:38 -
Денят на..влюбените ?
Автор: biago
Категория: Изкуство
Прочетен: 562 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.04.2015 23:45
Прочетен: 562 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 16.04.2015 23:45
Стоя зад бара и лъскам чаши . Бърша, мия, суша , подреждам, само телом. Духом препускам ,за секунда на място оставам ,оглеждам се и продължавам. Витая из стаята бърбореща , после преселявам се в часовника.Надничам вътре, броя секунди ,дни и часове, минути .Озовавам се на покрива щом сметна ги за скучни . Мислено, разбира се, машината работеща до толкова ми позволява.Все пак, телом още съм зад бара.
То не пречи, нищо няма, хоризонтите са вечни, а тук малко ми остава. Не бързам , лека - полека наливам вино на госпожица мила. Чаша ли беше или бутилка ? Не знам, вече толкова време се мина.. Капвам й повече, но нали няма аз да го пия. Тя го взема, благодари и си отива, сяда на маса ,разделена на половина, нежно поднася на господина . Да, господина , прегърнал я е някак на криво. С цяло съзнание гледа захласнат към мача, с ръце и налива, и хапва , и милва... Внимателно, така , както се внимава с коприва.Тя го прегръща- той поглед не сваля, за кратко се обръща, после се повтаря. Костюма го стяга, изглежда раздразнен. Положението не му допада, повода е ясен. Стоя зад бара и го гледам, романса им в агония, розите на мис от час са смачкани на пода.
Момент, челото си да изтрия. Чакай.. точно така, ами днес са празници .. едни такива... Как се наричат ? Онзи ден , когато задължително трябва да обичаш любимия и той да те обича? Беше онзи единствен ден,на който виното му отива, когато не трябват салата и ракия?Когато 100 грама любов се овивиат в хартия и имат вкус на шоколад и ванилия?
Не знам, не се сещам , забравих изглежда... Нищо , ще попитам господина отсреща.
На който си го разпознае , Биаго .
То не пречи, нищо няма, хоризонтите са вечни, а тук малко ми остава. Не бързам , лека - полека наливам вино на госпожица мила. Чаша ли беше или бутилка ? Не знам, вече толкова време се мина.. Капвам й повече, но нали няма аз да го пия. Тя го взема, благодари и си отива, сяда на маса ,разделена на половина, нежно поднася на господина . Да, господина , прегърнал я е някак на криво. С цяло съзнание гледа захласнат към мача, с ръце и налива, и хапва , и милва... Внимателно, така , както се внимава с коприва.Тя го прегръща- той поглед не сваля, за кратко се обръща, после се повтаря. Костюма го стяга, изглежда раздразнен. Положението не му допада, повода е ясен. Стоя зад бара и го гледам, романса им в агония, розите на мис от час са смачкани на пода.
Момент, челото си да изтрия. Чакай.. точно така, ами днес са празници .. едни такива... Как се наричат ? Онзи ден , когато задължително трябва да обичаш любимия и той да те обича? Беше онзи единствен ден,на който виното му отива, когато не трябват салата и ракия?Когато 100 грама любов се овивиат в хартия и имат вкус на шоколад и ванилия?
Не знам, не се сещам , забравих изглежда... Нищо , ще попитам господина отсреща.
На който си го разпознае , Биаго .
Няма коментари