Белла , бях там.Завесите се отдръпнаха , светлините те огряха и ти се понесе напред, мелодията разнесе след себе си , разходи се по сцената в бялата си рокля и грациозно поздрави,. Усмихна се , огря залата с присъствието си  и разпръсна усмивки из нея. Моята беше най- голямата ,лично ми я връчи. Нищо, че не помниш, че не ме видя . А аз бях там, Белла, там, отдясно.Всичко се виждаше- как вдишваше тежко и жадно, как коленете ти омекнаха и картонените ти криле единствено те задържаха права, как онази малка вена на челото ти пулсираше , но само оттам се виждаше , там , отдясно.От десният ъгъл , неосветен ,задимен , някак плашещ , точно до прожектора се намира,но едва ли си го виждала , Белла. Контрастът не го позволява.Пък  и  моето дясно е твоето ляво, нормално е, разбирам.

       Благодаря ти за поканата , Белла, това бе топло ,парещо направо, усещане .Ново, странно,различно от киното, изложбата, беседката, заведението,плажа, хижата, хълма, бара.. Макар и за малко , макар и от мое дясно,а твое ляво.Прожектора ни заслепи,контраста ни попречи , музиката ни заглуши . Представлението приключи , хората те поръсиха с цветя и се разотидоха  нанякъде, и аз не останах.Аплодирах и си тръгнах,Белла. Изящна беше . Ако ще ти трябва усмивката , на стола я оставих. Там , отдясно. 
                                                                                             Биаго.