Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2015 14:32 - Виенски шницел с хляб "Добруджа" , част 2
Автор: biago Категория: Изкуство   
Прочетен: 692 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
          До кости измокрени тичахме през парка , докато най- накрая заплахите на пазача спряха да ехтят между дърветата . В края на алеята спряхме и се спогледахме на някаква автобусна спирка .Тя изстиска косата си и я заметна назад . Приближи се до мен,усмихна се до ушите, завъртя се и си тръгна .
         - Ей, чакай !  - тръгнах след нея .
         - Много си досаден, знаеш ли ? А и си тъп , на всичкото отгоре . Не знаеш ли какво е това мистерия ? Тръпка  ? 
         - Какво ? Изкъпа ме, а сега и името не искаш да си кажеш ? - Очудих се . 
         - Виж , не ми го разваляй .Не съм се смяла така от много време и не искам да променям спомена. Остави го до тук , така си е чудесен ! Представям си те по мой собствен начин, интересен и духовит. Не искам да се окажеш надут и егоистичен кретен . Така си си добре, харесвам те .Ако те опозная, ще разбера ,че нямаме нищо общо , че не си артистичен, пламенен и спонтанен .Така ,че - да , и името няма да си кажа , но може някой ден, когато разказваш историята, да ме наричаш Вивиан , например. Да, Вивиан ми харесва. - каза тя и отново се разкиска .
         - Не ти отива ! - викнах след нея . Тя вече се беше отдалечила . Отговор не последва.         
          Изчаках автобуса и се прибрах . Очите ми пареха от безсъние , но така и не заспах. Следващите дни протекоха странно. Най- лудото момиче, което почти ме простуди не ми излезе от главата. Даже името си не ми каза. Вивиан.. колко съм глупав .Всяка клиентка,която се обадеше след това в централата на работа имаше нейния глас ,а аз, уж заради кафето на бутката , всеки ден минавах през парка .Шадравана винаги беше пуст, но аз го пиех там , бавно, за да не си изгоря езика. Това, и още няколко след него .
          Седмици по- късно , както обикновено по това време се отказвах и тръгвах към вкъщи . Тъкмо привършвах поредната цигара ,когато видях пазача на парка да се задава. Разбрах, че ме чака конско само по физиономията и походката му .
         - Ей , разбойник ! - провикна се той, от няколко метра .
         - Нямам нерви за разправии ,чичка . - казах му. 
         - Виж, от няколко дена ви гледам и .. абе не ви разбирам младите бе, момче ! Ти киснеш тука по няколко часа всяка сутрин ,а гаджето ти- и тя.. всяка вечер . Абе каква е тая раб.. 
         - Какво ?! Я повтори !
         - Нищо , казах ,че не я разбирам тази работа. 
         - Не ,не . Кой седи тук всяка вечер ? 
         - Ами гаджето ти бре младеж , онова къдравото девойче , чернокосото .Седи си тука с една бира и драска в някаква тетрадка всяка вечер от няколко седмици . - каза чичката. Захилих се ,както когато учителката споменеше " член " по време на час в началното училище . 
         - Ей , деде, благодаря ! - горкия човечец сигурно ме сметна за луд. Станах и се засилих към вкъщи . За пръв път от седмици се наспах .
            Същата вечер отидох в парка и седнах на същото място .Отворих си една бира и зачаках. Няколко бири и часа по- късно, все още нямаше никого . Първоначални имаше няколко майки с деца , които се радваха на първия слънчев ден от месеци , но после си тръгнаха. Останах само аз и слушалките ми. Писна ми . Дядката явно се бе припознал. Станах и прибрах фасовете по земята в една от празните бутилки и се приготвих да си ходя, когато в шадравана се чу цопване : 
            - Пожелавам си , да не беше толкова твърдоглав ! - изрече познат глас някъде зад мен .Усмихнах се , Понечих да се обърна . - Пак ли ще развалиш всичко ? - останах загледан напред. Извадих стотинките от рестото от бирата . Хвърлих монета през рамо . Цоп : 
            - Пожелавам си , да не беше толкова потайна ! - казах високо . Цоп : 
            - Пожелавам си, да не разваляше всичко със себично мъжко държание ! - чу се прекрасния глас .Хвърлих друга монета : 
            - Пожелавам си, да зарежеш женските глупости и просто да се запознаем накрая ! - казах . Цоп : 
            - Пожелавам си , да се окажеш също толкова прекрасен ,колкото си във фантазиите ми .Да си огън, да си жар . 
           - Пожелавам ти да си права ! - зачаках, за да чуя следващата монета .Настана тишина. Когато сърцето ми спря да прескача, спряха и да ми пищят ушите. Чуваха се само колите от близката улица .
            - Какво стана ,Вив ? Да ти дам ли някоя монета на заем ? Обърнах се и се огледах в тъмното, после в шадравана .Нямаше никого. На другия край стоеше лист хартия . Разгънах го  и видях адрес , дата и час, както и текст : "Само да си посмял да се появиш с мръсни чорапи ! " 
   





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: biago
Категория: Изкуство
Прочетен: 26255
Постинги: 17
Коментари: 1
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031