Постинг
12.04.2015 16:09 -
Виенски шницел с хляб "Добруджа" част 3
Автор: biago
Категория: Изкуство
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2015 13:52
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.04.2015 13:52
Уговорката бе за след три дни .Прекарах ги охилен до ушите , с червени бузи до ушите . Тежкия аспект на работата ми , за пръв път от години, не ме впечатляваше .Чувствах се развълнуван. Ходих на тричасов пазар за чорапи. Уговорения ден настъпи. Адресът беше домашен , съвсем близо до парка с шадравана .Точността определено не беше от характеристиките ми, но тази вечер бях на време. Качих се по стълбите до третия етаж . Сградата беше стара, но добре поддържана. От онези , с големите тавани. Изправих се пред голяма дървена врата ,обрисувана в цветя. Почуках.
- Кой е ? - попита дебел глас от другата страна .
- Ами.. извинете, грешка . - отговорих . Не бях готов толкова голяма тенекия да ми увисне на врата .Заслизах надолу по стълбите .Вратата се отвори ,
- Много си лесен, да знаеш ! - една къдрава глава се подаде през рамката . После се показаха и едни дълги , прекрасни крака, над бедрото покрити с жълта рокля на цветя. Онемях - Какво ,там ли ще стоиш ? - усмихна се .
-Н-не , здравей . Радвам се да те видя ! - казах. Олекна ми ,когато свалих тенекията.
- Че защо ? Нали се видяхме преди три дни ? - изкикоти се изпод къдриците .
- Не точно, видя ме само ти . Аз не съм те виждал от месец .
- О, не . Пак ставаш скучен . Хайде влез преди да ме отегчиш . С чисти чорапи си, нали ?
Живея в краен квартал. Имах няколко по- заможни приятели , но никога не бях влизал в такова жилище . В моя край, единствените пари ,за които беше прието да се изхарчат за изкуство, бяха тези за прежда и конци, за да може баба ти да ти ушие гоблен през някоя дълга зима . Това беше времето , преди турските сериали . Но тук всичко бе толкова фино, нежно. Накъдето и да погледнеш имаше я картина , я ваза. Светло и просторно помещение се откриваше след коридора .Вивиан ,или както и да се казваше , ме въведе вътре .Преди това ме накара да се събуя . Внимателно огледа чорапите ми и кимна одобрително . Сложи ме да седна на един диван в центъра на широкото помещение и изчезна из стаите . Нямаше телевизор , Дивана сочеше към три големи стативи с недовършени платна по тях . Имаше едно старо радио на лавица отстрани .
- Искаш ли да ти помогна с нещо ? - провикнах се .
- Не знам , зависи. Разбираш ли от вино ? - отвърна тя ,някъде из стаите .
- Различавам бяло от червено от два опита, ако се брои . - отговорих шеговито.
- Стой си тогава, остави на жените ! - отвърна . След малко се показа с бутилка вино и поднос, препълнен с различни сирена , грозде и някакви препечени парченца хляб -брускети се казвали .
- Така. Нека да се разберем нещо . Не ме засяга името ти ,работата ти, проблемите ти или това ,как се казва кучето ти. Тази вечер е различна, свежа. Би било убийство да я задушиш със скучното си ежедневие .- беше сериозна и все пак , усмихната .
- Така да бъде, Вивиан .
- Не се казвам така. Тази вечер съм Клара . Да , Клара ми харесва. Ти си Георг .- изкиска се, както онзи ден в парка .
Първа чаша вино. Тази чаша ... Сгрява те вътрешно , разлива се нежно и те отдалечава от самия теб . Първата чаша .
- Кой си ти , Георг ? - попита тя и отпи от виното
- Ами , през свободното си време, аз...
- Не ,не ! Не те питам за това . Искам да знам кой си ти ?
- Хм. Аз съм обикновен човек , интересувам се от..
- Не , Георг ! Не описвай характера си . Искам да знам кой си ти ?
- Така погледнато , нямам представа . - започнах да се дразня . Това става всеки път ,когато някой ме изкара от зоната ми на комфорт.
- Жалко,Георг, наистина .
Втора чаша вино . Тази чаша ... Напитката на бога , прекарана през собствените ти призми , отразена в безброй чувства и емоции. Оставя ароматен отпечатък на небцето , а префърцуненото сирене допълва вкуса . Знаеш кой си и какво желаеш . Втората чаша ....
- Ти коя си , Клара ?
- Аз ли ? Аз съм всичко ,което пожелая да бъда , Георг. Мога да огъвам себе си, да се наместя в безброй различни контури .
- Това не е ли като.. да изневеряваш на себе си ?
- Единствено, ако си константен , статичен . Но да си такъв е изневяра към собствената ти природа, така или иначе . - взе ми аргументите и ги изхвърли през прозореца .
Трета чаша вино . Тази чаша ... Пали пожар и разбутва жарта , намира път към теб самия , изрисува те отвътре .Третата чаша ...
Заедно с аргументите ми , часовете също изхвърчаха през прозореца . Разговорът ни се преплиташе в нови и нови измерения и пращаше подяволите всичко, което знаех за човешките отношения до момента. Обсъждахме наука, изкуство,религия ,философия, история и никой не сподели за досадните си ангажименти утре,скучния си ден вчера .Говорехме и говорехме. Все по- близо. И по- тихо . Прехвърляхме един на друг думите си, после и дъха си . Накрая, забравихме у кого са останали последно .Зениците й се оголемиха ,като на котка. Започна да диша тежко, сякаш въздуха лепнеше по дробовете .
Четвъртата чаша .. Тази чаша, така и не наляхме . Роклята й се смъкна и се превърна в прекрасен орнамент на килима .До днес помня точното разположение на всяка една бенка по нежната кожа на Клара. И чорапите й . И бримката на задната част на левия . Часове по- късно, прекарани без да откъснем очи един от друг, обливайки се в страст, я понесох към съседната стая .Четвъртата чаша послушно изчака зората .
........................................................................................................................
Biago , 2015
Благодаря на всеки ,който отдели време и прочете дотук .Бих искал да Ви помоля, драги, отделете секунда , за да ме предоставите с Вашето мнение относно написаното, макар и негативно. То е важно за мен, именно защото е най -добрия начин да подобря качеството на личното си умение в бъдеще. Благодаря !
Biago, 2015
- Кой е ? - попита дебел глас от другата страна .
- Ами.. извинете, грешка . - отговорих . Не бях готов толкова голяма тенекия да ми увисне на врата .Заслизах надолу по стълбите .Вратата се отвори ,
- Много си лесен, да знаеш ! - една къдрава глава се подаде през рамката . После се показаха и едни дълги , прекрасни крака, над бедрото покрити с жълта рокля на цветя. Онемях - Какво ,там ли ще стоиш ? - усмихна се .
-Н-не , здравей . Радвам се да те видя ! - казах. Олекна ми ,когато свалих тенекията.
- Че защо ? Нали се видяхме преди три дни ? - изкикоти се изпод къдриците .
- Не точно, видя ме само ти . Аз не съм те виждал от месец .
- О, не . Пак ставаш скучен . Хайде влез преди да ме отегчиш . С чисти чорапи си, нали ?
Живея в краен квартал. Имах няколко по- заможни приятели , но никога не бях влизал в такова жилище . В моя край, единствените пари ,за които беше прието да се изхарчат за изкуство, бяха тези за прежда и конци, за да може баба ти да ти ушие гоблен през някоя дълга зима . Това беше времето , преди турските сериали . Но тук всичко бе толкова фино, нежно. Накъдето и да погледнеш имаше я картина , я ваза. Светло и просторно помещение се откриваше след коридора .Вивиан ,или както и да се казваше , ме въведе вътре .Преди това ме накара да се събуя . Внимателно огледа чорапите ми и кимна одобрително . Сложи ме да седна на един диван в центъра на широкото помещение и изчезна из стаите . Нямаше телевизор , Дивана сочеше към три големи стативи с недовършени платна по тях . Имаше едно старо радио на лавица отстрани .
- Искаш ли да ти помогна с нещо ? - провикнах се .
- Не знам , зависи. Разбираш ли от вино ? - отвърна тя ,някъде из стаите .
- Различавам бяло от червено от два опита, ако се брои . - отговорих шеговито.
- Стой си тогава, остави на жените ! - отвърна . След малко се показа с бутилка вино и поднос, препълнен с различни сирена , грозде и някакви препечени парченца хляб -брускети се казвали .
- Така. Нека да се разберем нещо . Не ме засяга името ти ,работата ти, проблемите ти или това ,как се казва кучето ти. Тази вечер е различна, свежа. Би било убийство да я задушиш със скучното си ежедневие .- беше сериозна и все пак , усмихната .
- Така да бъде, Вивиан .
- Не се казвам така. Тази вечер съм Клара . Да , Клара ми харесва. Ти си Георг .- изкиска се, както онзи ден в парка .
Първа чаша вино. Тази чаша ... Сгрява те вътрешно , разлива се нежно и те отдалечава от самия теб . Първата чаша .
- Кой си ти , Георг ? - попита тя и отпи от виното
- Ами , през свободното си време, аз...
- Не ,не ! Не те питам за това . Искам да знам кой си ти ?
- Хм. Аз съм обикновен човек , интересувам се от..
- Не , Георг ! Не описвай характера си . Искам да знам кой си ти ?
- Така погледнато , нямам представа . - започнах да се дразня . Това става всеки път ,когато някой ме изкара от зоната ми на комфорт.
- Жалко,Георг, наистина .
Втора чаша вино . Тази чаша ... Напитката на бога , прекарана през собствените ти призми , отразена в безброй чувства и емоции. Оставя ароматен отпечатък на небцето , а префърцуненото сирене допълва вкуса . Знаеш кой си и какво желаеш . Втората чаша ....
- Ти коя си , Клара ?
- Аз ли ? Аз съм всичко ,което пожелая да бъда , Георг. Мога да огъвам себе си, да се наместя в безброй различни контури .
- Това не е ли като.. да изневеряваш на себе си ?
- Единствено, ако си константен , статичен . Но да си такъв е изневяра към собствената ти природа, така или иначе . - взе ми аргументите и ги изхвърли през прозореца .
Трета чаша вино . Тази чаша ... Пали пожар и разбутва жарта , намира път към теб самия , изрисува те отвътре .Третата чаша ...
Заедно с аргументите ми , часовете също изхвърчаха през прозореца . Разговорът ни се преплиташе в нови и нови измерения и пращаше подяволите всичко, което знаех за човешките отношения до момента. Обсъждахме наука, изкуство,религия ,философия, история и никой не сподели за досадните си ангажименти утре,скучния си ден вчера .Говорехме и говорехме. Все по- близо. И по- тихо . Прехвърляхме един на друг думите си, после и дъха си . Накрая, забравихме у кого са останали последно .Зениците й се оголемиха ,като на котка. Започна да диша тежко, сякаш въздуха лепнеше по дробовете .
Четвъртата чаша .. Тази чаша, така и не наляхме . Роклята й се смъкна и се превърна в прекрасен орнамент на килима .До днес помня точното разположение на всяка една бенка по нежната кожа на Клара. И чорапите й . И бримката на задната част на левия . Часове по- късно, прекарани без да откъснем очи един от друг, обливайки се в страст, я понесох към съседната стая .Четвъртата чаша послушно изчака зората .
........................................................................................................................
Biago , 2015
Благодаря на всеки ,който отдели време и прочете дотук .Бих искал да Ви помоля, драги, отделете секунда , за да ме предоставите с Вашето мнение относно написаното, макар и негативно. То е важно за мен, именно защото е най -добрия начин да подобря качеството на личното си умение в бъдеще. Благодаря !
Biago, 2015
Няма коментари
