Biago :: Чакай ме

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.04.2015 15:35 - Чакай ме

Автор: biago Категория: Изкуство

Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове:

Денят едва, тепърва, пъпи
и ще сега да се излюпва.
Ярка светлина пречупва,
студовете люти.
Старица немощна пристъпва,
и с бастуна тихичко почуква,
стонове нечути,
а сякаш в дън земя се чуват.
Дяволи подмолно там ликуват,
над горчиви сълзи.

Нервно тя отстъпва,
не отстъпвайки от просто къща,
дом - преди честит , наум прегръща.
Телом ,само мърда.
И горчиви погледи извръща,
и душа й се на две прекършва...
Скърби я обгръщат.
Количка ,тежка след нея скърца,
носи спомени за тая мъка...
Бавно я придърпва.

Крета, без посока,
улицата само я приведства,
ужасяваща съдба посреща.
На страха от сока,
й налива , а го и примесва
с болката от обида тежка.
Тя, от сълзи мокра,
влачи се и нищо не усеща,
жива я облива пот мъртвешка,
мокри рохка почва.

Пред очи й светват,
сладки спомени от стара лента-
нейната любов - една ,последна...
Гласове отекват..
Към небето, старата поглежда,
сякаш търси някой със надежда.
Ветровете секват.
Зарад пустите пари изчезна,
дом, любим, започва да нарежда...
Гръмове замлъкват.

Улицата слуша.
Дяволи не смеят да ликуват,
а мълчат във пъкела и слушат.
Небе се продънва.
всички неината молитва чуват .
Леко, на земята се отпуска .
Там, така издъхва,
а душа й по небе препуска
и любов за винаги прегръща.
Назад не се обръща

Биаго, 2014

Нагоре