"Колко дълго можеш да си подритваш един и същ камък из парка" никога не ми е била любимата игра. Нека сме честни - не е любима на никого , но смятам ,че на всеки му се е случвало да подритва този ,същия камък поне веднъж на десетина години. Аз , лично, го подритвах за втори път в живота си днес. Не е лошо. Препоръчвам го на всеки с моментно разклатено доверие в собствените му способности. Магията не е в самия камък , трябва да знаете , а във възможността да ангажираш съзнанието си с нещо простичко, та да можеш и да премислиш това - онова.
        Най - дългият  парк си бях избрал за днес - едни прави , широки алеи , добре асфалтирани , с цветя отстрани, дръвчета, полянки и нито една камара ламарини с мотор под нея. . Кеф ! И като го заритах този камък .. разказах му играта. Напред - назад, напред - назад . По някое време, започнах да го ритам машинално и разни мисли ми заплуваха из главата. Безотказно и като хипноза действа.
         Преди да отида в парка имах едно глождещо чувство, все едно бях гузен, а сега можех да мисля някак по- трезво.  Ядосан бях, на себе си, относно немърливостта си, безхаберието и най-вече за това ,че в последно време употребявах джобния ми тефтер , като дневник на шестнадесет годишна тийнейджърка с любовни проблеми. Можех да пиша единствено пиян, а в някои от случаите се случваше насила.Имах нужда от литературата повече от всякога. За жалост това, което аз й давах бе със качество на флаер за промоция на липосукции . Та напоследък пия. Понякога много,а  друг път - повече . Не мога да кажа ,че преминавам през нещо, през което не е преминал който и да е друг, но мисля ,че осъзнах причината за това мое негодуване срещу собствените ми постижения. Разбирате ли , преди не толкова много време, приключих училище. Взех една отлична диплома и тръгнах по улиците с торба големи амбиции. Разнасях ги напред -назад с ентусиазъм, а те се разтекоха из торбата , докато накрая не прокапаха през дъното й. Реалност , си казах, но ги посъбрах в един буркан и започнах него да го мъкна със себе си. Ще ги изчакам да ферментират, пък ще дойде време в което ще са годни. Не им е изтекъл срокът.
           Възможности и хоризонти - безкрайни. Ще станат реалност и амбициите , когато спра да ритам камъка , горкия ,  обещавам  на себе си. Обещайте си и вие, има премного камъни за подритване,но достатъчно са изстрадали. Когато и моите и вашите амбиции ферментират, ще пием по едно за здраве !   
                                                                                                                      Biago , 2015